четвъртък, 23 октомври 2025 г.

Мариновани червени чушки на ленти

 


Рецептата е от книгата на Добрина Венкова – „Домашни туршии“ с някои изменения от мен.

Продукти: 5 кг червени месести чушки, 500 г моркови, 200 г сол, 200 г захар, 50 г мед, 1 л бял винен /ябълков/ оцет, 500 мл вода, 100 мл олио, 5 г черен пипер на зърна, 1 малка връзка пресен магданоз, няколко резена целина глава, 10 зърна бахар, 3-4 листа дафинов лист и 1 глава чесън.

Начин на приготвяне: Чушките се измиват, изчистват от дръжките, семената и белите месести ивици във вътрешността им. Нарязват се ленти. Морковите се обелват и нарязват на къси пръчици по 3 см . Резенчетата целина са нарязват на малки парчета /можете да ползвате стебла селъри/. Оцетът, водата, захарта, солта и меда се смесват и кипват.  Нарязаните зеленчуци се попарват /варят/ за по 3-4 минути, докато си сменят цвета. Първо морковите и целината, после лентичките с чушки. Оцеждат се и оставят настрана да изстинат. Маринатата също се оставя да изстине. После зеленчуците се редят в буркани, като между тях се слагат зърна черен пипер, бахар, дафинов лист, скилидки чесън и нарязан магданоз. По 2 аспирина на 1 л буркан. Залива се с изстиналата марината. Обръщат се по няколко пъти два дни да се разтвори добре аспирина.

Съхранявайте на тъмно и хладно място.

Добър апетит!

вторник, 21 октомври 2025 г.

Зеленчукова джардиниера

 


Джардиниерата е много древно ястие, създадено за запазване на изобилните градински продукти през лятото и за консумация през зимата. Разпространена от север на юг в Италия. Джардиниерата представлява историята на гастрономическото съхранение на продукти в Пиаченца: още в ломбардската и средновековната епоха тя е съчетавала практиките за съхранение на риба , месо , сушени меса , мляко , кестени и брашно. Този метод е бил използван в манастирите по долината на река По , Пиаченца и Кремона, но също в Мантуа, Ферара и Пиемонт между 10-ти и 12-ти век. В късното Средновековие „джардиниерата“, каквато я познаваме днес, се е смятала за една от най-здравословните и пълноценни храни, ако е приготвена перфектно . Тя е била много важен вид производство, особено за бенедиктинските и цистерцианските монаси. Класическият процес започва с внимателно измиване на зеленчуците, след което нарязването им на малки парченца, поставянето им в буркани и смачкването им, щедрото им покриване със саламура , бял винен оцет с канела , карамфил и дафинови листа, и щипка захар. Бурканите, запечатани с дървени запушалки и парцали, се съхранявали на хладно и тъмно място, така че топлината и светлината да не повлияят на цветовете и вкусовете им.

С течение на времето рецептата се разпространила в цяла Италия и във всеки регион тя се приготвяла, произвеждала и съхранявала според местните традиции, използвайки местни зеленчуци и все по-усъвършенствани техники. Типична версия на джардиниера от Саленто, например, е кондифриза , със зеленчуци, консервирани в олио. Процесът на приготвяне се различава малко от джардиниерата,

През годините основната рецепта е обогатявана с тиквички , тиква, обезкостени маслини и зелен фасул, както и с ексклузивни модификации с целина , цикория , краставици, репички, грах, червен лук, ябълки, круши, гъби и дори патладжан, картофи и йерусалимски артишок. Също течността за консервиране е безкрайна. Например, готвачите със звезди Мишлен Бобо и Чико Череа предлагат разтвор от оцет и мед от портокалов цвят; джардиниерата на Оливери ди Стреви ди Алесандрия изисква зеленчуци (зелен фасул, моркови, целина, лук, квадратни чушки Карманьола и карфиол), приготвени в доматен сос Сан Марцано и обогатени с риба тон.

Изобщо всеки район и кулинар внасят своите добавки към оригиналната рецепта. Също се променя и начина на приготвяне. Зеленчуците се бланшират за по бърза консумация. Първо ще напиша по древната рецепта, а после по тази която я приготвих аз.

Продукти за 3 буркана от 400 ml:

1 кг пресни смесени зеленчуци, като карфиол, броколи, зелен фасул, моркови, целина, копър, тиквички, чушки, червен лук, ряпа и др., 2 с. л. едра сол (40 г), 1 с. л. захар (20 г), 400 мл бял винен оцет,

250 мл сухо бяло вино, дафинови листа, зърна черен пипер, карамфил (по желание)

екстра върджин зехтин

Начин за приготвяне:  На чушките се отстраняват от дръжката, семките и белите ребра и се нарязват на ленти с ширина около 3 см. Нарежете листата на копъра и ги отделете от стеблата. Отстранете кората и листата на целината и я нарежете на пръчици.

Обелете морковите с белачка за картофи и ги нарежете на ивици. Отрежете краищата и нарежете зеления фасул на две. Отстранете сърцевината на карфиола и изрежете цветчетата. Измийте добре всички зеленчуци и ги поставете върху абсорбираща хартия докато изсъхнат.

Прехвърлете зеленчуците в голяма купа, добавете едрата сол и захарта, разбъркайте добре, покрийте със стреч фолио и оставете в хладилника да починат за 24 часа. След това отцедете зеленчуците, поръсете ги със студено бяло вино и студен бял оцет, покрийте и оставете да почиват в хладилника за още 24 часа.

Накрая отцедете зеленчуците от втората марината /можете да я запазите за дресинг на зелени салати/, разпределете ги в стерилизирани стъклени буркани, като добавите дафинов лист, карамфил и зърна черен пипер на вкус, залейте обилно със зехтин, докато се покрият напълно и затворете с капачките.

Оставете джардинерата да престои в хладилника още 24 часа, преди да я използвате. И накрая, винаги я дръжте в хладилника и я консумирайте в рамките на 10-15 дни, като не забравяйте да я извадите от хладилника поне 1 час преди сервиране.

Сега моята рецепта:

Продукти за 3 буркана от 400 ml: 1 кг пресни смесени зеленчуци, като карфиол, моркови, краставички, целина, копър, тиквички, чушки, алабаш, ряпа, 2 с. л. едра сол (40 г), 1 с. л. захар (20 г), 2 с.л. мед, 400 мл бял винен оцет, 250 мл сухо бяло вино, 50 мл зехтин, дафинови листа, зърна черен пипер, бахар, скилидки чесън – 1 глава.

Начин на приготвяне: Почистените и нарязани на дребно зеленчуци посипете със солта и захарта. Оставете за 8-10 часа да си пуснат сока.

В голяма тенджера загрейте оцета, виното, зехтина, меда и сока от зеленчуците. Бланширате за 5 минути във врящата марината всички зеленчуци. Веднага ги напълнете в затоплени буркани, като между тях сложите зърна черен пипер и бахар, нарязан копър, дафинов лист и скилидки чесън. Изсипете врящата саламура отгоре, затворете и обърнете бурканите с капачките надолу. Оставете за изстина и починат 3-4 дни. След това можете да консумирате. Съхранявайте на хладно и тъмно място. В продължение на 30 дни се наслаждавайте на вкуса.

Добър апетит! 


понеделник, 20 октомври 2025 г.

Сладкиш с кафе

 


 

Просто съм във възторг от този сладкиш. Случайно ми попадна в нета рецептата. Аз леко я видоизмених според моят вкус.

Влажен, умерено сладък, с лека тръпчивост от заквасената сметана, вкусът е невероятен.

Продукти за кръгла форма с Ф20 см: 150 г бяло брашно, 150 мл кефир 4%, 100 г краве масло, 100 г захар, 2 яйца, 3 ч.л. нес кафе, 1 ч.л. с връх сода бикарбонат, 1 ч.л. ванилов екстракт.

Крем – 120 г заквасена сметана, 40 мл подсладено кондензирано мляко, 1 ч.л. с връх нес кафе /+ 1-2 с.л. пудра захар/.

Начин на приготвяне: Разбийте 2 яйца със 100 г захар до образуване на пяна.

Добавете 3 чаени лъжички разтворимо кафе, ваниловия екстракт към 150 мл кефир и разбъркайте добре.

Изсипете кефира и 100 г краве масло със стайна температура към разбитите яйца. Разбъркайте.

Смесете 150 г брашно с 1 чаена лъжичка бакпулвер и го добавете към сместа, като разбърквате до еднородна и гладка смес.

Застелете дъното на тавичка Ф20, с падащи стени с хартия за печене.

Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса по Целзий за 25 минути. Проверете готовността с клечка за зъби.

Докато сладкиша се пече, пригответе крема.

Смесете 120 мл заквасена сметана с 1 чаена лъжичка разтворимо кафе и 40 мл подсладено кондензирано мляко.

Изсипете крема върху горещия кекс, без да го изваждате от формата.

Готово! Оставете да се охлади на стайна температура.

Добър апетит!

сряда, 15 октомври 2025 г.

Наси Кунинг / Nasi Kuning /

 

                             

Индонезийски жълт ориз в ароматно кокосово мляко и куркума.

На индонезийски „наси“ означава ориз, а „кунинг“ означава жълто. Известен е със своя превъзходен вкус и аромат. Куркумата, заедно с други ключови подправки, помага за добавяне на вкус и аромат.

В миналото това е било оризовото ястие за празненства. Често се поднасяло при тържествени поводи. Като например -  за да се отпразнува рожден ден, новородено бебе, сватба, трудови постижения, стартиране на бизнес и т.н. Така че, когато човек се чувства щастлив и иска да го празнува, си прави събиране и поднася на него на Наси Кунинг, за да го сподели със семейството и приятелите си.

Традиционно ориза се оформя във формата на конус, поставян в голяма тава за храна, като всички гарнитури заобикалят ориза. Празнуващите отрязват върха на конуса като част от празненството си.

Този начин на сервиране на Nasi Kuning се нарича Nasi Tumpeng.

В днешно време този жълт ориз се консумира по всяко време, без да има някаква конкретна причина за празнуване.

Защото оризът е толкова пристрастяващо вкусен. Той е деликатно овкусен с прекрасни тропически подправки. А кокосовото мляко прави ориза особено ароматен.

От всички съставки, листата от салам /Salam Leaf - индонезийски дафинов лист/ са може би най-трудните за намиране. Защото не можете лесно да се сдобиете с този вид подправка извън Индонезия. Единствената възможност е онлайн пазаруването. Но може да се замени с обикновен дафинов лист.

Наси Кунинг  обикновено се сервира в комплект с нарязан омлет, пържено темпе и чили сос. Някои дори допълват жълтия ориз с пържено пиле и пържени варени картофи.

Сега да Ви предложа рецептата на която се спрях. Използвах ориз басмати, като най близък до състав на индонезийския ориз използван за направата на това ястие. Имах и готов микс от подправки, закупен от един азиатски магазин в Копенхаген. Аз ще Ви напиша необходимите продукти към ориза.

Продукти: 200 г дългозърнест ориз Басмати /1 ч.ч. 200 мл/, 1 корен куркума 3 см, 1 корен джинджифил 2 см, 2 листа лимонена трева, счукани, 1 лист padana leaf, вързан на възел, 1 лист от лайм, 1 см парче галангал, счукан, 2 листа от Salam / дафинов лист/, 60 мл кокосово мляко,  300 мл вода, ½ малка глава лук нарязани на резени, 4 скилидки чесън, нарязани на филийки, 1 ч.л. сол, 2 щипки захар.

Начин на приготвяне:

Измийте няколко пъти ориза на течаща студена вода, докато стане бистър. Отцедете през цедка, за да се уверите, че цялата вода е отцедена. Важно е да се отървете от излишното нишесте, в противен случай оризът ще стане лепкав. Можете да го оставите за 15 минути в студена вода и тогава да го оцедите.

Кипнете водата и кокосовото мляко. Добавете ориза и останалите съставки, разбъркайте. Намалете котлона на средно-слаб и оставете да се готви под похлупак / аз подлагам под похлупака кухненска хартия да обира излишната влага/ за 10-15 минути. Течността трябва да се абсорбира напълно.

След като течността се абсорбира напълно, отнемете от огъня и оставете захлупен ориза. Той ще изсъхне и ще стане пухкав.

Разбъркайте го внимателно с вилица.

Готово. Сервирайте с гарнитура от пържено картофено пюре, пилешки хапки, омлет, зеленчуци.

Насладете се на вкуса.

Добър апетит!

Готов микс за Nasi Kuning


Крамбъл с ябълки

 


Крамбъл е десерт, който се прави от задушени плодове и трохи от брашно/маслено тесто.

Самата рецепта идва от Великобритания и Ирландия.

Тази рецепта за крамбъл придобива популярност след края на Втората световна война. Най-честите съставки на този десерт са захар, масло, брашно и плодове, ако се прави сладък крамбъл. Обикновено е в голяма форма за сладкиш, но сега рецептата е за във форми за мъфини.

 

Продукти:

За тестото - 260 г бяло брашно, 115 г краве масло, 110 г кафява захар, 70 г бяла захар, кристали, 2 яйца L, 125 мл прясно мляко, 2 ч.л. ванилова есенция, 2 ч.л. смляна канела, 2 ч.л. бакпулвер, ½ ч.л. сол, 120 г почистени ябълки + 1 и 1/2 с.л. бяло брашно

За трохите от брашно – 85 г бяло брашно, 1 ч.л. с връх смляна канела, 75 г кафява захар, 15 г бяла захар, 60 г краве масло, щипка сол

За пълнежа от ябълки – 250 г почистени ябълки, 55 г кафява захар, 30 г краве масло, 2 ч.л. царевично нишесте, 2 ч.л. смляна канела, ¼ ч.л. смляно индийско орехче

Начин на приготвяне:

Трохите от брашно -  В средно голяма купа разбъркайте пресятото  брашно, кафявата захар, кристалната захар, канелата и солта. Добавете нарязаното на кубчета студено масло. С пръстите си  разбъркате маслото с брашното, докато сместа заприлича на трохи. Сложете я в кесия и хладилник. Оставете там докато приготвяте другите съставки за крембъла.

За пълнежа от ябълки - Смесете почистените и нарязани на малки кубчета ябълки, маслото, кафявата захар, царевичното нишесте, канелата и индийското орехче в средно голяма тенджера. Сложете на умерен огън. Разбърквайте често, докато маслото се разтопи и захарта се разтвори. Намалете на слаб огън и оставете да къкри, като разбърквате от време на време. Ябълките трябва да омекнат, да се пробиват без усилие с вилица. Оставете настрана да се охладят.

Тестото -  В средно голяма купа разбийте брашното, бакпулвера, канелата и солта. Оставете настрана.

В друга голяма купа разбийте с миксер маслото, кафявата захар и кристалната захар, докато сместа стане пухкава, около 2 минути. Добавете яйцата и ванилията. Разбъркайте до хомогенност.

При постоянно бъркане сложете на части сухите съставки към кремообразната смес, редувайки се с млякото. Разбъркайте до хомогенност.

Омесете нарязаните на малки кубчета 150 г ябълки с 1 и ½ с.л. брашно и ги добавете към тестото.

Разпределете тестото равномерно във всяка форма за мъфини. Отгоре на всеки мъфин сложете по една лъжица пълнеж от ябълков, след което поръсете с трохи. Внимателно притиснете трохите, така че да залепнат за пълнежа.

Загрейте фурната до 220°C.

Печете 5 минути на 220°C, след което намалете температурата на фурната на 175°C, без да я отваряте. За форми за мъфини със стандартен размер печете още 15–18 минути. За големи форми /използвах шолички за крем карамел/ печете още 25-30 минути или докато клечка за зъби, поставена в центъра, излезе чиста.

По желание: Поръсете с карамелен сос, ако желаете.

Добър апетит!

 


П.П. Във формичките за мъфини поставете хартия за печене. На дъното и по стените – да излиза на височина 2-3 см.